Баган- След 6 часа с автобус, с нищо поразличен от нашите междуградски, пристигаме в перлата на Мианмар. Всъщност има нещо различно и озадачаващо -всички МПС-та са с десен волан, а движението е в дясната лента. Което допълнително затруднява и без това натовареното, поради блуждаещи моторчета, и трудно, поради тесните и неравни пътища, движение.
Градът е разделен на три части - нов южен Баган , стар централен и северна Nyaung U. Жени е избрала да спим в северната, там където е и автогарата, и където цените са умерени. Бунгалото си го бива - няма нищо общо с дупката от Манделей с тази разлика че тук вода почти няма. Храмовете заради които сме дошли до тук са разположени върху площ от около 42кв км което изключва тяхното опознаване пешком. Има три варианта - конска двуколка ( да не съм някой селянин) , велосипед ( в тоя пек?) и i- bike, малки моторчета на батерии( ууу, точно за нас). Опитът за потегляне на един от нас завършва в бордюра между двете платна и смутени от молещия поглед на примрелия бама предлагаме да сме двама на едно моторче. Решаваме да разгледаме най-големите и запазени храмове а после... ще му мислим.
Една легенда разказва, че имало осем монаси , които пристигнали един ден в двореца да молят за милостиня . Те казали на царя, че са живели в храма на Nandamula - пещера в Хималаите. Царят бил очарован от приказките и накарал монасите да му го опишат по-подробно. Монасите с техните медитативни умения и способности успели да му покажат красотата и митичния пейзаж на мястото. Цар Kyanzittha бил поразен от гледката и решил да построи подобен храм в средата на равнините на Баган . След построяването на храма царят екзекутирал архитектите , само за да запази стила на храма толкова уникален . Така се появил храмът Anada, най-големият и запазеният от всички.
Ananda Temple е един от четирите основни храмове останали в Баган, един от най- виделите и оцелели шедьоври на архитектурата Пон . Също известен като най-големият, най-добре запазеният и от най-почитаните храмове в Баган . По време на земетресение през 1975 година е претърпял значителни щети, но е напълно възстановен. През 1990 г. по случай 900-ната годишнина от построяването кулите на храма са позлатени . Останалата част от храма се варосва от време на време.
Shwegugyi Pagoda е построен от крал Alaung Sithu през 1141 на върха на 13 метра висока платформа, което създава впечатление на голяма гъба. Надписите вътре казват, че царят е построил тази пагода, защото искал да постигне Нирвана и след благородните добродетели които притежава би желал да се превърне в самият Буда. Той се молил за хуманно отношение не само към себе си но и към другите, както и да върне дългът на благодарност който дължи, да спаси съзнателните същества от страданията на цикъла на прераждане (Samsara) и като бъдещ Буда да се превърне в обожаван от хора и животни... Скромни желания...
След като сме разгледали някои основни храмове на Баган, 20-ина от всичките 4400, яхнали ЕДНО електромоторче и сме се загубили един-два пъти следвайки една черно-бяла карта ( да, сега ще им давам и 1$ за карта, пък и нали някой са тренирали 12 години ориентиране), успяваме и да се поомешаме с месните след като пукаме предна гума насред нищото!!! Наоколо пясъци и трънаци. На молби ни за помощ преминаващите с волска каруца учтиво ни отговарят с "Мингалаба" - Здрасти. Тътрейки моторчето нанякъде попадаме на местни на раздумка. На два езика, български и бама, успяваме да се разберем с местен, с когото добутваме моторчето през две села в третото където местния гумаджия ни спестява бутането още 15км до хотела. Гумата се оказва нацъфкана тотално и великодушно плащаме за нова която е закупена от близкия Нов Баган. През това време успяваме да обясним от къде сме, как се произнася, както и някой основни думи. Основен джокер за разпознаване името на България е "Верватос", т.е Бербатов. Цялата спасителна операция ни коства 7$ с вкл. бакшиши и благодарности. На раздяла правим задължителната фотосеасия. Някъде след деветия час на офроуд-адвенчър-трипа най-после успяваме да изтощим и акумулатора. С чести спирания успяваме да се довлечем до стоянката за успокоение на тръпнещия в очакване човечец и за радост на отново-бременната му нетърпелива съпруга... Беше "интересен" и вълнуващ ден, пълен с история, древна красота и неочаквани емоции!
Следващия ден отиваме до mt.Popa - хълм на 45-50 км от Баган. Мястото е идеален пример за наскоро изгаснал вулкан - само преди някакви си триста и двадесет хиляди години. Някои смятат, че хълма би могъл да бъде част от отстоящия на около 3 км основен вулкан и при изригването се е приземил на сегашното си място. Интересът и атрактивността на mt.Popa се крие не толкова в нейната геология и уникален стоеж, а в религиозните и мистични интереси, които са все още широко разпространени. Смятана е още от стари времена за обиталище на духовете на предците които живеят в различни части на планината и са я наричали " Планината на духовете " . Доказателства за тези вярвания са изобилието от светини, ритуали, жертвоприношения , годишни фестивали , както и безкрайния поток от поклонници и вярващи. Mt.Popa днес е едно от най-популярните поклоннически и туристически места в страната.
И тази забележителност е отметната не без задоволство и интерес. Сутринта сме стегнали раниците, освободили сме бунгалото и след разходката до Попа времето до нощния автобус за Янгун минава в интернет и кафета...
Няма коментари:
Публикуване на коментар