Мианмар- Мандалай

Мандалай, Мианмар... Кацането на малката пистичка е малко припряно. Проверката на паспорти, обмяната на чатова (987 kyat = 1$) минава повече от гладко и - Мингалаба Манма!
Отново сме в културен шок - след Банкок си е като ПномПен след Сингапур. Или като първия ден във Варанаси когато бързаме да се приберем в хостела за да дадем почивка на сетивата си. От опит си знаем - това са поне два-три дни за да се "капсулираме и пренастроим" а дотогава ще сме на път за Баган. Ококорени са и останалите бели в безплатния шатъл на AirAsia до града, които слизат бавно от автобуса и поемат по някоя изтърбушена или отдавна чакълирана прашна уличка, крачейки към смотания и забит хотел който невъзмутимо им е "съдрал кожата" оправдавайки се с големия наплив на същите онемели от цената туристи. Нещо като Параграф 22.
Нашият избор, hotel A.D.1, също не е цвете за мирисане. Мирише, та не се трае, защото 100 метра по надолу има открит склад за сушена риба, нахвърляна в различни по големина плетени кошове. Хотелът - четири етажна къща, пригодена набързо да прибира паричките на адвенчър наивниците, убедително повежда в класацията.
Най-важния Буда за мианмарците е тук - MahaMuni Буда, постоянно облепван от поклонниците в лепкави и тънки златни слитъци - снимките са забранение (айде бе) както и доближаването му от нежния пол. Тук са и големите бронзови статуи, които в 16 век тукашния цар плячкосал след победата си над тайския, който пък ги бил плячкосал от АнкорВат. Улучваме края на "работния ден" и присъстваме на отварянето на стъклените кутии с подаяния и натъпкването им в чували!!! Дотук с митовете за будизма. Много ми се иска да видя ежедневното миене на главата на Ма'амуни Буда в 4:30 сутринта (23:30 бг) но часовата разлика все още си казва думата.. Или си търся оправдание... Казват че под златното покритие се крие статуята с най-голяма прилика до истинския Буда.. Казват ама вече никой никога няма да разбере или види.... Казват още че будизма е възникнал по тия места.
Вторият ден ранобуден мианмарец ни събужда по тъмно с доста силна съвременна музика. Мелодийката е приятна и те унася след стресовото пробуждане до момента в който не се включват и други съседи из махалата. И докато се колебаеш коя мелодия да си избереш за втория сън, се включва и местната пагода със сутрешната молитва по яките високоговорители... Часът е едва 4:30... В просъница се чудя в коя част на Азия съм се събудил... Шумът на тоалетните казанчета по другите стаи ми припомня - Мандалай,Бирма.
Закуската не е зле ако не е сервирана в обратен ред - динята, сладката тиква, кафето, чинийка с по бучка комфитюр и масло, печени подсладени филийки, омлет и накрая ориза. Карай, и без това отива на едно място! Важното е че има гореща вода, много. И бели чаршафи. Дори и горен, за разлика от Индия .
Истинските забележителности, старите столици, са от другата страна на реката и затова след кратка и делова имейл кореспонденция сме се разбрали с набиращия популярност в Tripadvisor местен разводач Soe Soe и неговия ученик Мяу ( без майтап) да ни разхождат целия ден с мотори. Понеже искаме всичко да видим и то ако може само за ден, програмата е доста сгъстена:
( 1 ) ShweInPin Wooden Monastery ( Mandalay )
( 2 ) Mahamuni pagoda ( Mandalay ).... т.1 и 2 сме ги отметнали предния ден...
( 3 ) Pahtodawgyi pagoda ( Amarapura )
( 4 ) Mahagandaryon Monastery ( Amarapura ) ( повече от 1000 монаси в подготовка за обяд )
( 5 ) Sagaing hill and Ayeyarwaddy river view ( снимка със знамето)
( 6 ) ThaKyaDiTha Nunnery ( монахините и тяхната обедна молитва )
( 7 ) Sitagu International Buddhist University ( Sagaing )
( 8 ) U Min Thone Ze pagoda ( 30 entrances and 45 Buddhas inside )
( 9 ) Soon U Pon Nya Shin pagoda ( Summit of Sagaing hill )
( 10 ) Pahotdawgyi pagoda ( незавършената пагода )
( 11 ) Sayadaw statue
( 12 ) Mingun Biggest Bell ( втората по-големина камбана в света след московската)
( 13 ) Myatheindan pagoda
( 14 ) Sunset on the U Bein Bridge ( Amarapura )
Както доста често се случва тук в Азия, от другата страна на реката е друг свят. Четирите столици, Amarapura, Sagaing, Mingung и Inwa, са разположени през десетина километра по западния бряг на Irrawaddy river (реката майка). Пътя, неравен асфалт, минава през оживени селца, с типичните азиатски дървени къщурки, сгушени между палмите. Бедността е стряскаща. Очевидна е липсата на електричество. Волските каруци с огромни делви и жените със съдове на главите, сновящи между реката и наколните жилища подсказва че нямат и вода. Това което прави впечатление е чистотата в селските дворове -нищо общо с градската мизерия и боклуци от другата страна на реката. За сметка на това храмовете са богато украсени и добре подържани. Явно и тук религията изисква "себераздаване" от вярващите.
Уморени, с изтръпнали д...та, след 90км за около 12часа на задните седалки, Сосо ни дотътря до хотела и след сърдечни обещания за трек в джунглата в близките години влизаме в хотела за да се опитаме да изтъркаме праха от нас. И да стегнем раниците. Всъщност в 1во лице ед.ч. - стягам.
Всеки който е посещавал будистка държава е виждал и снимал прословутия сутрешен поход на монасите - хората са наредени в редица със съдево с храна и чакат монасите да минат покрай тях в мълчалива редица и да им окажат честта да си вземат точно от техните дарове. На автогарата няма очакващи хора, няма и мълчалива редица. На автогарата докато чакаме автобуса на Aye Chan Maung за Баган, две-три боси хлапета в монашески дрехи застават за няколко секунди пред всеки един в очакване да сме очаровани от привилегията и да пуснем нещо в големите съдове. Иначе казано - направо си просят, но не с познатата ни за тоя занаят агресивност. Няма очаровани. Няма и впечатлени.