Население - 51 млн.
Религии - 81,6% - будисти, християни - 5,8%, мюсюлмани (сунити) - 5,2%, индуси - 0,9%, конфуцианци и даоисти - 0,2%, местни традиционни вярвания и култове - 6,3%
Бирма - това име е дадено от британците по името на най-големия етнос Бама ( Burma), а след независимостта е Бирмански съюз до смяната на името с Мианмар.
1057 - King Anawrahta основава първата обединена Бирма ,обявява за своя столица Паган (днешен Bagan) и приема Theravada будизма.
1287 - монголите на Кубилай хан завладяват Бирма
1531 - династията Toungoo с португалска помощ успява да обедини Бирма.
1755 - Alaungpaya основава династията Konbaung.
1824-26 - Първата англо-бирмански война завършва с Договора от Yandabo, според която Бирма отстъпва крайбрежната ивица между Читагонг и нос Negrais на Британска Индия.
1852 - Великобритания анексира долна Бирма, включително и Рангун (Yangon) след втората англо-бирманска война.
1885-86 - Великобритания превзема тогавашната столица Mandalay след кратка битка и Бирма става провинция на Британска Индия. Британците допълнително разделят многобройните етнически малцинства чрез облагодетелстване на някои групи, като Карън, чрез длъжности в армията и в местните администрации на селските райони.
1920 г. - започват първите протести на интелигенцията и будистки монаси срещу британското управление.
1935 г. - Студентския съюз в Рангунския университет е в челните редици на това, което ще се превърне в активно движение за национална независимост. Един млад студент по право Aung San (запомнете това име), член на Изпълнителния комитет и редактор на списанието на студентския съюз, се очертава като потенциален нов лидер на националноосвободителното движение. В годините той успешно организира поредица от студентски стачки в университета, спечелвайки подкрепата и на нацията.
1937 - Великобритания отделя Бирма от Индия и я прави самостоятелна колония в опит да успокои нарастващото недоволство.
1939г. - Втората световна война. Aung San се възползва от възможността за постигане на независимост на Бирма. Той и 29 други, известни като тридесет другари, напускат Бирма за да преминат военно обучение в Япония и да създадат армия на Независима Бирма.
1941 г. - Япония нахлува в Бирма. Aung San и другарите се бият на страната на японците, които са обещали че ако британците бъдат победени, те ще дадат на Бирма дългоочакваната независимост. Когато става ясно, че японците няма да изпълнят обещанието си, Aung San бързо договоря споразумение с британците, за да им помогне да победят японците, а Армията на Независима Бирма става антифашистка лига за народна свобода (AFPFL)
1947 - Aung San и шест членове на неговото временно правителство са убити от политическите си опоненти. U Nu, министър на външните работи в правителството по време на японската окупация, е помолен да оглави AFPFL и правителството.
1948 - Бирма става независима с U Nu като министър-председател.
1950 - U Nu, заедно с индийския премиер Неру, индонезийски президент Сукарно, югославски президент Тито и египетския президент Насър сътрудничат намерени Движението на необвързаните страни членки.
През следващите десет години, опитите на демократичното правителство на Бирма са непрекъснато оспорвани от комунистически и етнически групи, които се чувстват по-слабо представени в конституцията
1948 - Периоди на интензивна гражданска война дестабилизират страната. Въпреки че в конституцията е записан федералния принцип и това че на малцинствените етнически групи ще се представи някаква степен на независимост до десет години, дългогоочакваната автономия не идва.
1958 - поради тежката икономическа ситуация законно избраното правителство на U Nu е сменено от служебно правителство начело с генерал Ne Win, един от "другарите" на Aung San . С цел да се "възстанови закона и реда" в Бирма, Ne Win поема контрола над страна, включително миноритарните членки, като ги принуждава да останат под юрисдикцията на централното правителство.
1960 - партията на U Nu печели победа на изборите, но обявяването на будизма като държавна религия и неговата толерантност към малцинствата дразни военните.
1962 - правителството на U Nu е свалено с военен преврат, ръководен от генерал Ne Win, който премахва федералната система и обявява "Пътя на Бирма към социализма" - национализация на икономиката, еднопартийна система със Социалистическата партия като единствена политическа партия , забрана на независимите вестници. Сериозни опити за военен разгром на комунистическите и на етническите малцинствени бунтовнически групи. Страната е изолирана от външния свят въз основа на новия път към социализЪма. Суеверен, ксенофоб и безмилостен, за следващите три десетилетия Ne Win довежда страната до културен, екологичен и иконономически колапс. В много райони на Бирма въоръжена борба се превръща в начин на живот. 
юли 1988- Ne Win внезапно обявява, че се готви да напусне сцената. Виждайки най-сетне възможно бягство от военното управление, икономическия упадък и рутинните нарушения на човешките права, хиляди хора излизат по улиците на Янгон. Демонстрации избухват в цялата страна по време на така наречената "демократично лято". Но на 08 август 1988 войници стрелят в тълпата от мъже, жени и деца по време на демонстрация в Рангун. Запчва четиридневно клане. Най-малко 10 000 човека са убити в цялата страна! Хиляди студенти и защитници на демокрацията бягат в граничните райони които са под етнически контрол. За да реагират на международните критики и санкции за насилието, военните обявяват че ще проведат многопартийни демократични избори. Aung San Suu Kyi, дъщеря на Aung San , е избрана за председател на новосформираната Национална лига за демокрация (НЛД). Тъй като демократичните промени са неизбежни, а и новата НЛД набира все по-голяма подкрепа, военните инсценират опит за преврат и Ne Win поема контрола на страната. Въведено е военно положение и репресиите и арестите започват наново.
27 май 1990 г. - проведени са многопартийни избори както военните са обещали. Въпреки тежките репресии срещу членовете на опозиционните партии и пълната липса на свобода на словото в страната, НЛД печели с 82% от гласовете. Изненадани от резултатите и последиците, Съвета за Държавност Законност и Ред (SLORC) отказва да признае изборните резултати и ги анулира за да запази властта.
1991 - На Aung San Suu Kyi е присъдена Нобеловата награда за мир
1995 - след шест години Aung San Suu Kyi е освободена от домашен арест.
2001 Февруари - бирманската армия и бунтовниците от етноса Шан влизат в сблъсъци по границата с Тайланд.
2002 май - Aung San Suu Kyi освободена след близо 20 месеца под домашен арест но скоро след това е взета под "полицейска закрила" след сблъсъци между нейните поддръжници и тези на правителството.
2004 януари - правителството и национашния съюз на Карен - най-значимата малцинствена етническа група която се бори срещу правителството, се съгласява да прекрати военните действия.
2007 септември - Будистките монаси организират серия от антиправителствени протести иза цялата страна. На Aung San Suu Kyi е позволено да напусне дома си, за да поздравят монасите демонстриращи в Рангун.Това е първата й публична поява от 2003 г. насам. Властите започват разправа с протестите, но демонстрациите продължават.
2007 октомври - Нормалното ежедневие се връща в Рангун на фона на тежката военно присъствие, но хиляд монаси са безследно изчезнали.
2008 Януари- Серия от бомбени взривове из страната. Държавните медии обвиняват бунтовническите елементи, включително етническите бунтовници от племето Карен.
2008 май - циклона Наргис ударя ниско разположената делта на река Irrawaddy. Според някои оценки смъртните случаи са повече от 134 000. Режимът е обвинен в блокиране на помощите отказвайки първоначален достъп на хуманитарните работници.
2009 януари - Тайланд спасява край своите брегове стотици мюсюлмани от малцинството Рохиня. Бирма отрича съществуването на такова малцинство. Няколкостотин Rohingyas впоследствие са спасени от лодки край бреговете на Индонезия.
2009 август - Опозиционният лидер Aung San Suu Kyi е осъден за нарушаване условията на домашен арест, след посещение от гражданин на САЩ през май. Първоначалната присъда от три години лишаване от свобода е заменена с 18 месеца домашен арест.
2010 октомври - Правителство сменя флага на страната, национален химн и официалното име, а столицата е сменена още през 2006
2012 януари - Правителството дава сигнали за спиране на военните действия спрямо етническата група Karen. Вече са се съгласили на примирие с етносите Шан и Кашин.
2012 Ноември - Посещение на главния комисар на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу който предлага повече от 100 милиона долара за развитие. Около 90 души са убити в религиозен конфликт между Rakhine будисти и мюсюлмани рохингия. Американският президент Барак Обама също посещава Бирма за да предложи "ръката на приятелството" в замяна на повече реформи. Той призова за помирение с малцинството Рохингия.
2012 август - президентът Thein Sein създава комисия, която да разследва насилието между будисти Rakhine и мюсюлмани Rohingyas в западната част на страната. Десетки са загинали и хиляди души са изселени.
2013 май - президент Thein Sein посещава Вашингтон. Обама хвали политическия и икономически напредък, но критикува насилието срещу рохингия мюсюлманите. Визитата съвпада с пращането в затвора на шестима мюсюлмани с заради сблъсъците в област Meiktila през март, докато будисти не са били съдени.
2013 юли - президент Thein Sein посещава Великобритания и обявява че Бирма ще освободи всички политически затворници "до края на годината".
Към днешна дата Aung San Suu Kyi все още е под домашен арест.
Няма коментари:
Публикуване на коментар