Kelimutu, Flores, Indonesia


Енде, остров Флорес - Красивата гледка на островърхи островчета всред безкрайното море е нарушена от остите виражи на самолетчето, което захожда за кацане. Самолетната писта започва от самия плаж и се притеснявам дали колесника няма да заоере в пясъка. Леко ръми и пред стъпалата е застанал местен който раздава чадъри за да не се намокрим докато повървим до единствената масивна постройка наоколо, служеща за аерогара. В очакване на раниците пред дългата 3-4 метра лента в малката заличка се заприказваме с единствените двама бели. По акцента се разбира че са славяни. Украйнци - Артьом и Костя. Идеално! Дотоваряме се да наемем заедно кола до Мони и започваме оживено да се разпитваме кой, откъде, закъде... Пътят следва дълбокото и стръмно ждрело изкачвайки се в планината. Релефа е хималайски- пропаст от едната страна и високи скали от другата. С една съществена разлика - Зелено... Много зелено... Всички нюанси на зеленото... Толкова зелено че си мислиш че нещо ти е станало на очите и виждаш само в зелено. Малкото открити площи са терасирани и превърнати в оризища. На няколко места булдозери избутват падналите от скорошния дъжд големи камъни и тонове пръст. Шофьорът, дали от икономии или може би Тойотата е чужда и я пази, се опитва да кара под 2000 оборота по стръмните завои, което неминуемо довежда до загряване на двигателя. Докато пушим цигари и чакаме колата да изстине, провеждаме кратък инструктаж за начин на управление на МПС при постоянен наклон съчетан с многобройни завои. След десетина завоя пак се влачим, задминавани от всякакви превозни средства, за да спрем след половин час пак "да пушим". 2 часа по-късно най-после преодолели разстоянието от 50 км стигаме Moni - базов лагер за вулканичните езерата Kelimutu... Къщи, сковани от различни по размер, дебелина и произход дъски разположени покрай виещия се път. Селцето, 30-40 бараки, е не повече от три завоя. Няколко прасенца ровят съсредоточено край пътя. Заобикалят ни две дузини хлапета и ни се радват на техния език. Местните ни се усмихват, накацали по тераски и прозорци. След кратки огледи и пазарлъци в няколко бараки с надпис "Guesthouse" поддаваме на любезно и много добре говорещо английски хлапе, което ни отвежда в неговия " евтин и чист хотел" в заден двор на циганската махала на селото. Бунгалата са сносни на пръв поглед но пейзажа е леко смущаващ. Изкушени от ниската цена се настаняваме. Maria inn е кръстен на възрастна жена, която не спира да предлага всевъзможни трекове и екскурзии на учудващо сносен английски само и само за да ни задържи по-дълго. Тук сме извън активния сезон и сме им много ценни. "Ооооо, мистър! Ама как само две нощувки. Има толкова неща за гледане" И два часа не бих стоял ако не са ограничените транспортни възможности. Чудя се откъде ми дойде идеята да стигнем чак до тук, на около 12 000 км - на майната си! Докато си говорим с бабката пред нас с тихо гухтене преминава дребно малко черно прасенце, с бутчета по- малки от нашенските пуйки и бузеста глава по-голяма от него. Артьом се изправя, с игрива усмивка вади телефона и ни пуска..... "Буба Мара" на Брегович!... Много точно и подходящо - Направо сме си във филм на Костурица!

При огромните количества дъжда който се изсипва годишно и пълноводните реки наоколо повече от странна е липсата на вода. Трябва да се включи помпа за да има за санитарни нужди. Дали защото са християни в най-голямата мюсюлманска държава или правителството е отписало този планински остров. Или си ги мързи да направят нещо повече от най-елементарното и достатно необходимото!
Още по тъмна доба ни събуждат петленцата из селцето. Нямат ни умора, ни спиране тия дребни гадчета. Снощи трябваше да не отказвам пилешкото!
- "Мистър, чикен?"
- "По колко бройки са в порция?" питам 'Иван гледайки живото пиленце в ръката му.
( Остров Флорес е християнски ( що ли не се учудвам) и повечето са с имена на апостоли. Има и един 13 годишен Стефа'н, сираче което са приютили и се грижат за него, а той помага в "бизнеса" докато не е на училище.) След петленцата идва ред и на баба Марийка да доразбуди къщата и на висок глас да разпредели задачите, преди да тръгне за сутрешната молитва в селската църква. А ние да се стягаме за каквото сме се домъкнали чак тук,най-далечната точка до която сме стигали досега - вулканичните езера Kelimutu.
15км догоре ги преодоляваме с автомобил защото денивелацията е сериозна. За да не се повтори разочарованието от Brоmo, днес тръгваме около 10ч. след като мъглата се е разнесла и слънцето напича. Най-после! След два неуспешни опита най-после виждаме отблизо как изглежда вулкан. Красиво е!
Според легендите в зеленото езеро отиват душите на мъдрите хора, в синьото - на младите, в червено-черното - на грешните души. Само не разбрах женските души къде отиват ;)
Слизането по пустия криволичещ път в началото е приятно и весело и минава в снимки и анекдоти, докато не се задават следобедните облаци и замислят компанията. Стопираме някакъв товарен камион и част от нас се качват отзад, в празната каросерия, да послушам индонезийски рап на свеж въздух от супер голяма тонколона ! "Давай, брат'чед, че дъжда иде!"
Пребити от ходене молим да пуснат помпата и след хладкия душ се трупясваме за следобеден сън. Нещо не ни се излиза на разходка и оставяме Артем и Коля да намерят транспорт за връщане до Енде. Те са решили да наемат кола за няколко дни за да доразгледат острова и пътьом да ни оставят на летището в Енде откъдето ние ще започнем нашето завръщане към дома през Labuan Bajo - отправна точка за еднодневна екскурзия до един от двата острова на Комодските варани>
На сутринта бавно и спокойно си взимаме довиждане със семейството. Докато минавам край боботещата помпа обръщам глава и виждам маркуча й излизащ от рекичката която се списка по байра....( "Ка-лаш-ни-ков" , "Ка-лаш-ни-ков"... Артем, а тая имаш ли я ?!?!?)

Merpati airlines


Поредният "интересен" ден.
Konodo Labuan Bajo Airport.
Интересното започва още при проверката на багажа на входа на една аерогара с площ не повече сто квадрата, на която чекинга е на обикновена дървена маса, а кантара за проверка теглото на багажа е като по нашенските пазари - квадратен,но с електронен дисплеи.
- А, какво има в багажа? Я вадете, мистър! - на трудноразбираем английски нарежда служителя зад малкия скенер. Заобикалям дългата 70-80см лента и минавам зад него, за да видя на монитора какво "на майната си" иска.
Мидите на Жени!!! Вчера докато "шнорхелуваше" изкопа две черупки от миди големи колкото капак на тенджера. Започвам разтоварването на раницата, грижливо подреждана час и половина за да не се увреди улова.
- Аааа, още една! Имате още една!
- Ама това го намерихме на плажа. Нищо специално. А и закъсняваме за полета на Merpati
- Не! Не може! Забранено! Я отваряйте и другите раници.
Разтоварвам мръсно бельо, черупки от миди, вулканични камъни, чисто бельо, фигурки от Мианмар.... Едновременно с мен и Жени извършва същата процедура. И докато събирам изсипаната торбичка със слипове, единият гледащ с любопитство какво точно носят туристите в тия големи раници възкликва:
- Merpati air няма полети днес,мистър!
- Как да няма бе, ние си имаме електронен билет! Преди два месеца го платихме!
- Мистър, днес няма полет на Мерпати!
Вадя разпечатките. Без да ги поглежда, служителя се опитва да каже нещо на английски от което разбираме само "банкрут".
Зарязваме изсипаните раници, минавам през металдетекторите без да ни пука дали пискат и връхлитаме върху масата която служи за чекинг. Няма такъв полет!Няма и помен от такава компания! Това е! От вчера са спрели да летят. А на идване преди 5 дни им се кефих на какви "интересни" самолетчета ще летим. Има полет след 15 минути и след 16 часа. Какво? Давай за тоя дето тръгва сега! Нееее. Трябва с един служител да отидете ееее до ония бараки които са на 300м отвън. Това е бюрото за продажба на билети на SkyAviation, там ще си купите. Обаче само кеш... Докато стоим вцепенени, двама митничари носят полусъбраните раници и няколко торбички с дрехи. Един от служителите решава да придружи Жени - в нейната "сумка" са билети, паспорти, пари, кредитни карти... За пореден път днес се заемам с нареждането на раниците и за пореден път се убеждавам че половината неща са излишни и ненужни.
Приключвам и се изправям за да се поуспокоя. На входа двама митничари грижливо увиват мидените черучки във вестници и си ги скатават под бюрото. След това ме поглеждат най-невъзмутимо за да ги поздравя с "мамата". Връща се и Жени - още по червена, задъхана, "хвърляща искри":
- Резерва замина!
- Ама...
- Давай да се качваме, че ще утрепя някой!
Чекираме се, вземат ни раниците в ръце и заедно прекосяваме стотината метра до самолета. Все пак имаме късмета да ни настанят зад първа класа, до аварийния изход, и има място за още три реда седалки.
След около час кацаме на Бали. На голямото и излъскано летище никой нищо не знае, или поне не иска да взема отношение, все едно никога не е съществувала Merpati. С последните налични пари в брой стигаме хотела в Санур. Освен за парите яд ни е и за черупките. Успокояваме се с лафа на украинеца Артем от Мони:
"Стефан, а може би това не е бил ВАШИЯТ полет!"
Опитите ни да се свържем с кол-центъра на Мерпати за да разберем какво става и с неизказаната надежда да ни върнат парите завършва с "Ало,Ало, Мистър! Не Ви чувам!" въпреки че аз чувам все едно е пред мен. С помощ от офиса у дома и със съвети от magelanci.com задействаме нещата по интернет със връщането на парите и евентуалното обезщетение, събираме малкото доказателства как една компания може да се изпари за по-малко от 24 часа (всъщност успяваме единствено да намерим съобщение в местната преса че след като дори и пилотите не са вземали четири месеца заплати, накрая всички теглили по една майна и не отишли на работа) и излизаме да се разходим край морето.За да е пълна картинката, при опита ми да сменя скатаните 50евро в едно забутано чейнджбюро, балинезето се опитва да ми направи "санже"!
"Опааа, приятел, тия неща ние българите сме ги измислили!!!"
Всичко приключва с миролюбиво "Довиждане" от моя страна. Нещо ми е става в тая Азия, действа ми някак си успокоително и отпускащо...
Та, и днес беше един интересен ден в нашето пътешествие из Индонезия!
Майната му на парите - накрая остават само спомените!




Мианмар - Янгун




Kyeikthio
Последната спирка на нощния автобус от Баган е на една тъмна, мръсна и малка автогара в покрайнините на Янгун. Щом разбират че не сме потенциални клиенти, бакшишите успокоени ни ориентират на коя маса да отидем. След неколкоминутно обяснение за къде сме тръгнали ни продават билетите, товарят ни раниците и ни качват на най-ранния междуградски автобус. 5 часа по-късно ни стоварват на едно кръстовище указвайки с ръка "Тиякту деър", в район в който наименованията на градове и забележителности от форуми и гидове нямат нищо общо с местното звучене. Следва продължителна сверка на имена и посоки с ококорените Кайен пипъл. Когато има желание винаги се намира и решение -продали са ни билети за грешно направление и коригираме маршрута на задните седалки на 50кубикове моторчета. Набързо намираме и място за спане на 200м от тракстейшъна, и то на доста прилична цена в сравнение с "двете брадви" до тук, и хвърляме раниците на "рецепцията". (тракстейшън-спирка за камиони. тъй като мястото е високо в стръмната планина, за нежелаещите да минат по дългата 15км пилигримска пътека местната управа извозва богомолци и туристи в каросерията на камиони. никакъв дуг транспорт не може да влезе по бетонния път) Заемаме място на тесните, дори и за местните, пейки в каросерията на един от откритите камиони и притиснати от всички страни започваме масовото люшкане по стръмните завои нагоре.
И ето ни пред едно от "чудесата" на Мианмар, свещения за всички будисти хълм, Golden rock както го знае цял свят или "Just stone on a rock" - както го нарече в Мианмар един англичанин! Поредната цел е достигната! И снимка със знамето е направена!
Мястото може би наистина е мистично или енергийно. Спим около 10-11 часа въпреки всички звуци идващи през тънките бамбукови стени от градчето под нас, поразбудени за кратко от някакво петле разкукуригало се посред нощ край бунгалото. Сутринта пием поредното 3в1 този път на гледка с палми и на планината срещу нас. Направо да не ти се тръгва.
В автобусите, след традиционната преди всяко пътуване молитва, пускат мианмарска естрадна музика. Сюжетите на клиповете са почти едини и същи - двама вървят из парка хванати за ръка и се гледат мълчаливо или един Ромео виси цяла песен под балкона и реве с крокодилски сълзи. В автобуса обратно за Янгун ни поднасят изненада. Пускат ни всевъзможни кавъри - Елтън Джон, Модърн Токинг, Бионсе, почти цял концерт на АББА... Някой са сполучливи, но ако Джей Ло чуе нейната направо ще онемее. Сещам се и за нашето недалечно минало когато със сполучлив текст върху сръбска или гръцка мелодия някои станаха звезди - "обичам шопската салата, с ракия ледена да пия"... Защо обаче точно за тая мелодия се сещам.? Може би защото храната в Мианмар е смесица между индийската и тайската. Ориз със сосове, не толкова на брой колкото в Индия, и зеленчукови супи, не толкова люти като тайските. Само не мога да разбера защо азиатците си мислят че уестърн туристите вместо вода пият бира и са много разочаровани ако не поръчаш - сакън, да не се обезводниш!

Янгун = Шведагон пагода(ShweDagon Pagoda) или още „Златната пагода”. Високата близо 100 метра уникална постройка е разположена на запад от езерото Кандаваги (Kandawgyi Lake). Храмът се счита за най-тачената будистка пагода в Бирма. Внушителният храм, който може да се види от всяка точка на Янгон, е построен през 6 век. Историята на пагодата е всъщност историята на Янгон, защото тя е издигната непосредствено след създаването на града. Мнозина я определят за световно храм-чудо. Златото, използвано за облицовката на храма, е приблизително девет тона. На върха на пагодата има множество изящни скъпоценни камъни.

Почитта си към Буда местните са изразили и чрез друга впечатляваща постройка – Чауктатгуи пагода (Chaukhtatgyi Pagoda). Свещеното място претворява образа на полегналия Буда. Колосалната фигура е дълга над 70 метра, построена е в началото на миналия век, като на няколко пъти са полагани грижи за цялостното й реновиране. Стъпалата на Буда са облепени със фамозна стъклена мозайка, разказваща за 108 – те характеристики на божеството. Има още няколко по-сериозни пагоди - Сюл (Sule Pagoda), Киауктавги (Kyauktawgyi Pagoda).
Буда, Буда, Буда...
След девет дни вече сме се наситили на Буди и затова отделяме време само на Златната пагода. Влиза се както навсякъде бос по дълги, широки и високи коридори край магазинчета и сергии с всевъзможни джунджурии. Решавам докато я разглеждаме да преброя в колко храма се молят, изключвайки тия на открито, но бързо им загубвам бройката. Впечатляваща е! Не може да се опише атмосферата на мястото, мащабите му и респекта който излъчва този храм. Снимаме захластнати като японски туристи или почиваме на сянка мълчаливо съзерцаващи уникалността на ShweDagon Pagoda.

Британските колонизатори, както навсякъде където са присъствали, построяват множество красиви сгради с административни функции. Сред тях са Кметството, Висшият съд, сградата обслужваща пристанището, бившата сграда на железниците (Mee Ya Htar building), с характерните за тези постройки червени фасади. Потомците на Великобритания оставят след себе си и красивата катедрала Сейнт Мери, както и англиканската катедрала Света троица. (В Бангладеш и до днес използват железницата построена от преди век без въобще да я ремонтират или да полагат някакви грижи дори! Релсите са разкривени, вагоните всеки момент ще делайлират, но си върви - това е да паднеш на колонизатори... Така ми казаха и може би ще трябва да се провери на място.) Потомците на Великобитания оставят след себе си и красивата катедрала Сейнт Мери, както и англиканската катедрала Света троица. Янгон е и религиозна смесица от будистко, мюсюлманско и християнско население на града. Дали този баланс ще бъде запазен след последните събития край Мандалай, само Буда знае.
Друга главна туристическа дестинация и атракция е закрития пазар Богиоки (Bogyoke Market), отрупан със сувенири и традиционни творения на изкуството, антики, гоблени, скъпоценни камъни и изящни бижута, изработени от местни занаятчии или китайски фабрики. Не ходете там ако не знаете какво търсите! След кратък преглед на цените на рубините (които се добиват в Мианмар, по принцип,защото с толкова дръпнати очички зад щандовете...) с носталгия и съжаление си спомняме фабриката в МаеСай на Тайландско-Мианмарската граница.
Не ги обичам тия столици и това е!!!!! Дали се наситихме на будизъм или защото начертаната програма е изпълнена... някак си ни е скучно. Града има какво да предложи но....

Нямаме търпение да стегнем раниците и да стигнем до летището. На път за Индонезия и по-точно островите Джава, Флорес и ... Бали!!!


Мианмар-Баган,черешката..



Баган- След 6 часа с автобус, с нищо поразличен от нашите междуградски, пристигаме в перлата на Мианмар. Всъщност има нещо различно и озадачаващо -всички МПС-та са с десен волан, а движението е в дясната лента. Което допълнително затруднява и без това натовареното, поради блуждаещи моторчета, и трудно, поради тесните и неравни пътища, движение.
Градът е разделен на три части - нов южен Баган , стар централен и северна Nyaung U. Жени е избрала да спим в северната, там където е и автогарата, и където цените са умерени. Бунгалото си го бива - няма нищо общо с дупката от Манделей с тази разлика че тук вода почти няма. Храмовете заради които сме дошли до тук са разположени върху площ от около 42кв км което изключва тяхното опознаване пешком. Има три варианта - конска двуколка ( да не съм някой селянин) , велосипед ( в тоя пек?) и i- bike, малки моторчета на батерии( ууу, точно за нас). Опитът за потегляне на един от нас завършва в бордюра между двете платна и смутени от молещия поглед на примрелия бама предлагаме да сме двама на едно моторче. Решаваме да разгледаме най-големите и запазени храмове а после... ще му мислим.
Една легенда разказва, че имало осем монаси , които пристигнали един ден в двореца да молят за милостиня . Те казали на царя, че са живели в храма на Nandamula - пещера в Хималаите. Царят бил очарован от приказките и накарал монасите да му го опишат по-подробно. Монасите с техните медитативни умения и способности успели да му покажат красотата и митичния пейзаж на мястото. Цар Kyanzittha бил поразен от гледката и решил да построи подобен храм в средата на равнините на Баган . След построяването на храма царят екзекутирал архитектите , само за да запази стила на храма толкова уникален . Така се появил храмът Anada, най-големият и запазеният от всички.
Ananda Temple е един от четирите основни храмове останали в Баган, един от най- виделите и оцелели шедьоври на архитектурата Пон . Също известен като най-големият, най-добре запазеният и от най-почитаните храмове в Баган . По време на земетресение през 1975 година е претърпял значителни щети, но е напълно възстановен. През 1990 г. по случай 900-ната годишнина от построяването кулите на храма са позлатени . Останалата част от храма се варосва от време на време.
Shwegugyi Pagoda е построен от крал Alaung Sithu през 1141 на върха на 13 метра висока платформа, което създава впечатление на голяма гъба. Надписите вътре казват, че царят е построил тази пагода, защото искал да постигне Нирвана и след благородните добродетели които притежава би желал да се превърне в самият Буда. Той се молил за хуманно отношение не само към себе си но и към другите, както и да върне дългът на благодарност който дължи, да спаси съзнателните същества от страданията на цикъла на прераждане (Samsara) и като бъдещ Буда да се превърне в обожаван от хора и животни... Скромни желания...
След като сме разгледали някои основни храмове на Баган, 20-ина от всичките 4400, яхнали ЕДНО електромоторче и сме се загубили един-два пъти следвайки една черно-бяла карта ( да, сега ще им давам и 1$ за карта, пък и нали някой са тренирали 12 години ориентиране), успяваме и да се поомешаме с месните след като пукаме предна гума насред нищото!!! Наоколо пясъци и трънаци. На молби ни за помощ преминаващите с волска каруца учтиво ни отговарят с "Мингалаба" - Здрасти. Тътрейки моторчето нанякъде попадаме на местни на раздумка. На два езика, български и бама, успяваме да се разберем с местен, с когото добутваме моторчето през две села в третото където местния гумаджия ни спестява бутането още 15км до хотела. Гумата се оказва нацъфкана тотално и великодушно плащаме за нова която е закупена от близкия Нов Баган. През това време успяваме да обясним от къде сме, как се произнася, както и някой основни думи. Основен джокер за разпознаване името на България е "Верватос", т.е Бербатов. Цялата спасителна операция ни коства 7$ с вкл. бакшиши и благодарности. На раздяла правим задължителната фотосеасия. Някъде след деветия час на офроуд-адвенчър-трипа най-после успяваме да изтощим и акумулатора. С чести спирания успяваме да се довлечем до стоянката за успокоение на тръпнещия в очакване човечец и за радост на отново-бременната му нетърпелива съпруга... Беше "интересен" и вълнуващ ден, пълен с история, древна красота и неочаквани емоции!
Следващия ден отиваме до mt.Popa - хълм на 45-50 км от Баган. Мястото е идеален пример за наскоро изгаснал вулкан - само преди някакви си триста и двадесет хиляди години. Някои смятат, че хълма би могъл да бъде част от отстоящия на около 3 км основен вулкан и при изригването се е приземил на сегашното си място. Интересът и атрактивността на mt.Popa се крие не толкова в нейната геология и уникален стоеж, а в религиозните и мистични интереси, които са все още широко разпространени. Смятана е още от стари времена за обиталище на духовете на предците които живеят в различни части на планината и са я наричали " Планината на духовете " . Доказателства за тези вярвания са изобилието от светини, ритуали, жертвоприношения , годишни фестивали , както и безкрайния поток от поклонници и вярващи. Mt.Popa днес е едно от най-популярните поклоннически и туристически места в страната.
И тази забележителност е отметната не без задоволство и интерес. Сутринта сме стегнали раниците, освободили сме бунгалото и след разходката до Попа времето до нощния автобус за Янгун минава в интернет и кафета...

Мианмар- Мандалай



Мандалай, Мианмар... Кацането на малката пистичка е малко припряно. Проверката на паспорти, обмяната на чатова (987 kyat = 1$) минава повече от гладко и - Мингалаба Манма!
Отново сме в културен шок - след Банкок си е като ПномПен след Сингапур. Или като първия ден във Варанаси когато бързаме да се приберем в хостела за да дадем почивка на сетивата си. От опит си знаем - това са поне два-три дни за да се "капсулираме и пренастроим" а дотогава ще сме на път за Баган. Ококорени са и останалите бели в безплатния шатъл на AirAsia до града, които слизат бавно от автобуса и поемат по някоя изтърбушена или отдавна чакълирана прашна уличка, крачейки към смотания и забит хотел който невъзмутимо им е "съдрал кожата" оправдавайки се с големия наплив на същите онемели от цената туристи. Нещо като Параграф 22.
Нашият избор, hotel A.D.1, също не е цвете за мирисане. Мирише, та не се трае, защото 100 метра по надолу има открит склад за сушена риба, нахвърляна в различни по големина плетени кошове. Хотелът - четири етажна къща, пригодена набързо да прибира паричките на адвенчър наивниците, убедително повежда в класацията.
Най-важния Буда за мианмарците е тук - MahaMuni Буда, постоянно облепван от поклонниците в лепкави и тънки златни слитъци - снимките са забранение (айде бе) както и доближаването му от нежния пол. Тук са и големите бронзови статуи, които в 16 век тукашния цар плячкосал след победата си над тайския, който пък ги бил плячкосал от АнкорВат. Улучваме края на "работния ден" и присъстваме на отварянето на стъклените кутии с подаяния и натъпкването им в чували!!! Дотук с митовете за будизма. Много ми се иска да видя ежедневното миене на главата на Ма'амуни Буда в 4:30 сутринта (23:30 бг) но часовата разлика все още си казва думата.. Или си търся оправдание... Казват че под златното покритие се крие статуята с най-голяма прилика до истинския Буда.. Казват ама вече никой никога няма да разбере или види.... Казват още че будизма е възникнал по тия места.
Вторият ден ранобуден мианмарец ни събужда по тъмно с доста силна съвременна музика. Мелодийката е приятна и те унася след стресовото пробуждане до момента в който не се включват и други съседи из махалата. И докато се колебаеш коя мелодия да си избереш за втория сън, се включва и местната пагода със сутрешната молитва по яките високоговорители... Часът е едва 4:30... В просъница се чудя в коя част на Азия съм се събудил... Шумът на тоалетните казанчета по другите стаи ми припомня - Мандалай,Бирма.
Закуската не е зле ако не е сервирана в обратен ред - динята, сладката тиква, кафето, чинийка с по бучка комфитюр и масло, печени подсладени филийки, омлет и накрая ориза. Карай, и без това отива на едно място! Важното е че има гореща вода, много. И бели чаршафи. Дори и горен, за разлика от Индия .
Истинските забележителности, старите столици, са от другата страна на реката и затова след кратка и делова имейл кореспонденция сме се разбрали с набиращия популярност в Tripadvisor местен разводач Soe Soe и неговия ученик Мяу ( без майтап) да ни разхождат целия ден с мотори. Понеже искаме всичко да видим и то ако може само за ден, програмата е доста сгъстена:
( 1 ) ShweInPin Wooden Monastery ( Mandalay )
( 2 ) Mahamuni pagoda ( Mandalay ).... т.1 и 2 сме ги отметнали предния ден...
( 3 ) Pahtodawgyi pagoda ( Amarapura )
( 4 ) Mahagandaryon Monastery ( Amarapura ) ( повече от 1000 монаси в подготовка за обяд )
( 5 ) Sagaing hill and Ayeyarwaddy river view ( снимка със знамето)
( 6 ) ThaKyaDiTha Nunnery ( монахините и тяхната обедна молитва )
( 7 ) Sitagu International Buddhist University ( Sagaing )
( 8 ) U Min Thone Ze pagoda ( 30 entrances and 45 Buddhas inside )
( 9 ) Soon U Pon Nya Shin pagoda ( Summit of Sagaing hill )
( 10 ) Pahotdawgyi pagoda ( незавършената пагода )
( 11 ) Sayadaw statue
( 12 ) Mingun Biggest Bell ( втората по-големина камбана в света след московската)
( 13 ) Myatheindan pagoda
( 14 ) Sunset on the U Bein Bridge ( Amarapura )
Както доста често се случва тук в Азия, от другата страна на реката е друг свят. Четирите столици, Amarapura, Sagaing, Mingung и Inwa, са разположени през десетина километра по западния бряг на Irrawaddy river (реката майка). Пътя, неравен асфалт, минава през оживени селца, с типичните азиатски дървени къщурки, сгушени между палмите. Бедността е стряскаща. Очевидна е липсата на електричество. Волските каруци с огромни делви и жените със съдове на главите, сновящи между реката и наколните жилища подсказва че нямат и вода. Това което прави впечатление е чистотата в селските дворове -нищо общо с градската мизерия и боклуци от другата страна на реката. За сметка на това храмовете са богато украсени и добре подържани. Явно и тук религията изисква "себераздаване" от вярващите.
Уморени, с изтръпнали д...та, след 90км за около 12часа на задните седалки, Сосо ни дотътря до хотела и след сърдечни обещания за трек в джунглата в близките години влизаме в хотела за да се опитаме да изтъркаме праха от нас. И да стегнем раниците. Всъщност в 1во лице ед.ч. - стягам.
Всеки който е посещавал будистка държава е виждал и снимал прословутия сутрешен поход на монасите - хората са наредени в редица със съдево с храна и чакат монасите да минат покрай тях в мълчалива редица и да им окажат честта да си вземат точно от техните дарове. На автогарата няма очакващи хора, няма и мълчалива редица. На автогарата докато чакаме автобуса на Aye Chan Maung за Баган, две-три боси хлапета в монашески дрехи застават за няколко секунди пред всеки един в очакване да сме очаровани от привилегията и да пуснем нещо в големите съдове. Иначе казано - направо си просят, но не с познатата ни за тоя занаят агресивност. Няма очаровани. Няма и впечатлени.

Мианмар - факти и хронология


Бирма - факти, ключовите събития и хронология

Население - 51 млн.

Религии - 81,6% - будисти, християни - 5,8%, мюсюлмани (сунити) - 5,2%, индуси - 0,9%, конфуцианци и даоисти - 0,2%, местни традиционни вярвания и култове - 6,3%

Бирма - това име е дадено от британците по името на най-големия етнос Бама ( Burma), а след независимостта е Бирмански съюз до смяната на името с Мианмар.

1057 - King Anawrahta основава първата обединена Бирма ,обявява за своя столица Паган (днешен Bagan) и приема Theravada будизма.

1287 - монголите на Кубилай хан завладяват Бирма

1531 - династията Toungoo с португалска помощ успява да обедини Бирма.

1755 - Alaungpaya основава династията Konbaung.

1824-26 - Първата англо-бирмански война завършва с Договора от Yandabo, според която Бирма отстъпва крайбрежната ивица между Читагонг и нос Negrais на Британска Индия.

1852 - Великобритания анексира долна Бирма, включително и Рангун (Yangon) след втората англо-бирманска война.

1885-86 - Великобритания превзема тогавашната столица Mandalay след кратка битка и Бирма става провинция на Британска Индия. Британците допълнително разделят многобройните етнически малцинства чрез облагодетелстване на някои групи, като Карън, чрез длъжности в армията и в местните администрации на селските райони. 

1920 г. - започват първите протести на интелигенцията и будистки монаси срещу британското управление. 

1935 г. - Студентския съюз в Рангунския университет е в челните редици на това, което ще се превърне в активно движение за национална независимост. Един млад студент по право Aung San (запомнете това име), член на Изпълнителния комитет и редактор на списанието на студентския съюз, се очертава като потенциален нов лидер на националноосвободителното движение. В годините той успешно организира поредица от студентски стачки в университета, спечелвайки подкрепата и на нацията.

1937 - Великобритания отделя Бирма от Индия и я прави самостоятелна колония в опит да успокои нарастващото недоволство.

1939г. - Втората световна война. Aung San се възползва от възможността за постигане на независимост на Бирма. Той и 29 други, известни като тридесет другари, напускат Бирма за да преминат военно обучение в Япония и да създадат армия на Независима Бирма.

1941 г. - Япония нахлува в Бирма. Aung San и другарите се бият на страната на японците, които са обещали че ако британците бъдат победени, те ще дадат на Бирма дългоочакваната независимост. Когато става ясно, че японците няма да изпълнят обещанието си, Aung San бързо договоря споразумение с британците, за да им помогне да победят японците, а Армията на Независима Бирма става антифашистка лига за народна свобода (AFPFL)

1947 - Aung San и шест членове на неговото временно правителство са убити от политическите си опоненти. U Nu, министър на външните работи в правителството по време на японската окупация, е помолен да оглави AFPFL и правителството.

1948 - Бирма става независима с U Nu като министър-председател.

1950 - U Nu, заедно с индийския премиер Неру, индонезийски президент Сукарно, югославски президент Тито и египетския президент Насър сътрудничат намерени Движението на необвързаните страни членки.

През следващите десет години, опитите на демократичното правителство на Бирма са непрекъснато оспорвани от комунистически и етнически групи, които се чувстват по-слабо представени в конституцията
1948 - Периоди на интензивна гражданска война дестабилизират страната. Въпреки че в конституцията е записан федералния принцип и това че на малцинствените етнически групи ще се представи някаква степен на независимост до десет години, дългогоочакваната автономия не идва.
1958 - поради тежката икономическа ситуация законно избраното правителство на U Nu е сменено от служебно правителство начело с генерал Ne Win, един от "другарите" на Aung San . С цел да се "възстанови закона и реда" в Бирма, Ne Win поема контрола над страна, включително миноритарните членки, като ги принуждава да останат под юрисдикцията на централното правителство. 

1960 - партията на U Nu печели победа на изборите, но обявяването на будизма като държавна религия и неговата толерантност към малцинствата дразни военните.

1962 - правителството на U Nu е свалено с военен преврат, ръководен от генерал Ne Win, който премахва федералната система и обявява "Пътя на Бирма към социализма" - национализация на икономиката, еднопартийна система със Социалистическата партия като единствена политическа партия , забрана на независимите вестници. Сериозни опити за военен разгром на комунистическите и на етническите малцинствени бунтовнически групи. Страната е изолирана от външния свят въз основа на новия път към социализЪма. Суеверен, ксенофоб и безмилостен, за следващите три десетилетия Ne Win довежда страната до културен, екологичен и иконономически колапс.  В много райони на Бирма въоръжена борба се превръща в начин на живот. 

юли 1988- Ne Win внезапно обявява, че се готви да напусне сцената. Виждайки най-сетне възможно бягство от военното управление, икономическия упадък и рутинните нарушения на човешките права, хиляди хора излизат по улиците на Янгон. Демонстрации избухват в цялата страна по време на така наречената "демократично лято". Но на 08 август 1988 войници стрелят в тълпата от мъже, жени и деца по време на демонстрация в Рангун. Запчва четиридневно клане. Най-малко 10 000 човека са убити в цялата страна! Хиляди студенти и защитници на демокрацията бягат в граничните райони които са под етнически контрол. За да реагират на международните критики и санкции за насилието, военните обявяват че ще проведат многопартийни демократични избори. Aung San Suu Kyi, дъщеря на Aung San , е избрана за председател на новосформираната Национална лига за демокрация (НЛД). Тъй като демократичните промени са неизбежни, а и новата НЛД набира все по-голяма подкрепа, военните инсценират опит за преврат и Ne Win поема контрола на страната. Въведено е военно положение и репресиите и арестите започват наново.

27 май 1990 г. - проведени са многопартийни избори както военните са обещали. Въпреки тежките репресии срещу членовете на опозиционните партии и пълната липса на свобода на словото в страната, НЛД печели с 82% от гласовете. Изненадани от резултатите и последиците, Съвета за Държавност Законност и Ред (SLORC) отказва да признае изборните резултати и ги анулира за да запази властта.

1991 - На Aung San Suu Kyi е присъдена Нобеловата награда за мир

1995 - след шест години Aung San Suu Kyi е освободена от домашен арест.

2001 Февруари - бирманската армия и бунтовниците от етноса Шан влизат в сблъсъци по границата с Тайланд.

2002 май - Aung San Suu Kyi освободена след близо 20 месеца под домашен арест но скоро след това е взета под "полицейска закрила" след сблъсъци между нейните поддръжници и тези на правителството.

2004 януари - правителството и национашния съюз на Карен - най-значимата малцинствена етническа група която се бори срещу правителството, се съгласява да прекрати военните действия.

2007 септември - Будистките монаси организират серия от антиправителствени протести иза цялата страна.  На Aung San Suu Kyi е позволено да напусне дома си, за да поздравят монасите демонстриращи в Рангун.Това е първата й публична поява от 2003 г. насам. Властите започват разправа с протестите, но демонстрациите продължават.

2007 октомври - Нормалното ежедневие се връща в Рангун на фона на тежката военно присъствие, но хиляд монаси са безследно изчезнали.

2008 Януари- Серия от бомбени взривове из страната. Държавните медии обвиняват бунтовническите елементи, включително етническите бунтовници от племето Карен.


2008 май - циклона Наргис ударя ниско разположената делта на река Irrawaddy. Според някои оценки смъртните случаи са повече от 134 000. Режимът е обвинен в блокиране на помощите отказвайки първоначален достъп на хуманитарните работници.

2009 януари - Тайланд спасява край своите брегове стотици мюсюлмани от малцинството Рохиня. Бирма отрича съществуването на такова малцинство. Няколкостотин Rohingyas впоследствие са спасени от лодки край бреговете на Индонезия.

2009 август - Опозиционният лидер Aung San Suu Kyi е осъден за нарушаване условията на домашен арест, след посещение от гражданин на САЩ през май. Първоначалната присъда от три години лишаване от свобода е заменена с 18 месеца домашен арест.


2010 октомври - Правителство сменя флага на страната, национален химн и официалното име, а столицата е сменена още през 2006
2012 януари - Правителството дава сигнали за спиране на военните действия спрямо етническата група Karen. Вече са се съгласили на примирие с етносите Шан и Кашин.
2012 Ноември - Посещение на главния комисар на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу който предлага повече от 100 милиона долара за развитие. Около 90 души са убити в религиозен конфликт между Rakhine будисти и мюсюлмани рохингия. Американският президент Барак Обама също посещава Бирма за да предложи "ръката на приятелството" в замяна на повече реформи. Той призова за помирение с малцинството Рохингия.
2012 август - президентът Thein Sein създава комисия, която да разследва насилието между будисти Rakhine и мюсюлмани Rohingyas в западната част на страната. Десетки са загинали и хиляди души са изселени.
2013 май - президент Thein Sein посещава Вашингтон. Обама хвали политическия и икономически напредък, но критикува насилието срещу рохингия мюсюлманите. Визитата съвпада с пращането в затвора на шестима мюсюлмани с заради сблъсъците в област Meiktila през март, докато будисти не са били съдени.
2013 юли - президент Thein Sein посещава Великобритания и обявява че Бирма ще освободи всички политически затворници "до края на годината".

Към днешна дата Aung San Suu Kyi все още е под домашен арест.














Мианмар - страната на воената хунта и автентичния будизъм - визи от Банкок


Банкок
Основна вина за това тазгодишното пътуване да е отново в тая част на света е на Георги от magelanci.com и неговия невероятен нюх един комбиниран полет София-Банкок -Истанбул с "Катъуей" да излезе с цена "на която не можеш да откажеш".
Входно-изходната точка си е същата отпреди две години, сменяме дестинациите - прословутата Бирма(Мианмар) и Индонезия (една малка част от нея, че иначе бая зор ще видим с 30 000 острова). Тъй като най-близкото мианмарско посолство е у братска Србия , а до там и обратно ни трябват поне три денонощия, след непродължително ровене из форумите решаваме да вземем тая виза от Банкок -хем ще хапнем пак по няколко ТомЯм, хем ще доразгледаме, хем ще свършим нещо полезно - нещо като 3 в 1...
Следващите редове са за тия дето имат мерак да я видят тая толкова загадъчна страна.
Мианмар виза от Банкок
Работно време:
9:00-12:00 приемане на документи И паспорти
15:30-16:30 получаване на паспорти с визи
Цени за издаване на виза:
- 1260 Bath за същия ден
- 1035 Bath за следващия ден
- 810 Bath за вдругиден
плаща се в батове 30бата=1$
Къде се намира - Посолството е в района на станция Surasak на скайтрен-а. От нея се връщате около 200м по левия тротоар и след Християнския колеж свивате в пресечката. Няма как да го пропуснете - има очевАдна бройка тук-туци и таксита. В нашия случай - от HuaLampong station с тук-тук за 100 В.
Каква е процедурата - Минавате най-отпред без да чакате на гише4 и си взимате бланка. Попълвате я четливо, залепяте една паспортна снимка в горния десен ъгъл (ако нямате лепило, все някой от белите ще има), закрепяте с кламер втора паспортна снимка горе вляво (ако нямате, все някой бял ще има) прилагате копие от паспорта ( ако нямате, 100 м надолу по улицата копир има) и вече СЕ нареждате на опашката на гише4. След като Ви дойде реда, ще Ви питат за кога искате и според Вашето желание ще ви дадат пластмасов трицифрен номер -1хх за същия ден, 2хх за следващия, 3хх за други ден. Сядате и чакате електронното табло да покаже Вашия номер. При повикване ако сте за същия ден или съответно с номер1хх отивате на гише1 , ако сте с 2хх или 3хх - гише2. Проверяват Ви документите, вземат Ви паспорта и получавате жълта бележка. Отнема не повече от половин час въпреки че наплива е учудващо голям. Пазарите се докато Ви хване срам с някой тук-тукаджия и си уплътнявате деня в игри и закачки. В нашия случай - дълга разходка с финал в китайския квартал на всевъзможни морски вкусотии -снапер в морска сол на жар, скариди по-големи от раците на чичо Ванчо, горещо-люта супа ТомЯм с калмари... Ама мидите им не струват. Въобще!
Получаването става още по- лесно. Отивате след 15:20 и се нареждате направо на гише2 и срещу подпис си получавате паспорта и ВИЗАТА за Минамар. Отнема не повече от 5-10 мин. После? После отивате на KaoSan road или по-точно на успоредната, Th.Rambuti, за да Ви масажират краката от дългото висене и да полеете новата виза във Вашия паспорт! Това е...
(Написах го толкова подробно за да Ви уверя че няма нищо сложно и трудно, много по-лесно и бързо от което и да е посолство в България)
Иначе Банкок си е Банкок - несравним, уникален, винаги изненадващ. Най-голямата перла в короната на Тайското царство, заобиколено от нищета, бедност и мизерия. Град с население колкото България и бюджет сигурно и по-голям от нейния. Около туристическата Мека, Каосан роуд, е смесица между СиемРеп и Слънчев бряг. Докато слушаме какафонията от поне три различни стила музика на живо, идващи на вълни от съседните заведения, и пием поредната Чанг-бира, стигаме до извода че въобще не сме толкова зле колкото се опитват да ни изкарат английските журналисти, ядосани по скоро на слабата си банкетна култура. В крайна сметка търсенето определя предлагането.
Проблемът е че част от екипа след шепите антибиотици, ефизоли и терафлута, трябва да понесе почти тричасовото клатушкане на мероприятието "разходка с лодка" и да се трупяса окончателно, за да остави другата част от екипа да се радва на "светлините на Банкок" от терасата на хотела....( Мистър, че кой идва с жена си в Тайланд ;)